***

Любовта е онази тръпка,онази електрическа искра,преминала през тялото ти докато ме гледаш в очите,само и единствено създадени да гледат теб;тя е тогава,когато чуваш развните удари на сърцето ми,създадено само и единствено да обича теб!

мисли...

Това,което получаваме пълни джоба ни,а това,което даваме,пълни душата ни.

Приятелството е като душа в две тела.(Аристотел)

Да имаш кураж не значи да се страхуваш-това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.

Истинското съвършенство на човека се крие не в това,което има,а в това,което е.(Оскар Уайлд)

Съвършенството е достатъчно,не когато няма какво да добавиш,а когато няма какво да се премахне.(Антоан дьо Сент Екзюпери)

Огън и лед

Светът ще свърши,казват,в огън,

а други-в лед.

Ако говорим за желание,

избирам огън,без терзание.

Но ако пак му дойде ред

да мре,омраза съм поел

такава,

че и ледът за тази цел,

бих казал,става.

Робърт Фрост

Аз

Аз съм едно обикновено момиче с обикновени мечти и фантазии,от обикновено семейство,дошло от малък град в столицата,за да се учи и да успее да постигне нещо в живота.Уча Българска филология в Софийски университет „Св.Климент Охридски”.Безспорно това е най-добрият университет в нашата малка страна.Разбира се,това беше нещото,което желаех да уча,и само аз си знам колко усилия,нерви и напрежениe ми костваше,за да го постигна.Разбира се,историята не свършва дотук,както в приказките:И заживели щастливо сега и завинаги…тра-ла-ла…”.Няма такива манджи в моя живот.Всеки ден ми се налага да се доказвам на някого,да се боря с простотията и ограничеността на българския народ,който сам се обрича на своята ограниченост Бог знае защо.Защо,по дяволите,всички са толкова ограничени и гледащи единствено напред като коне с капаци?Кое ни направи такива?Някои биха казали,че обществото си е било такова векове наред.Аз обаче хич не съм съгласна,макар че моето мнение едва ли има особено значение.Както и да е.Омръзна ми да отговарям на еднакви тъпи въпроси от рода на:И каква ще станеш като завършиш?Учителка?То какво друго може.Това е толкове безперспективно.Така,драги мой интелектуалци.Мога да стана каквото намеря за добре,защото,за разлика от вас,ще съм грамотна.Ще съм прочела достатъчно книги,които да ме направят интелигентен човек,чиито амбиции и интереси да достигнат отвън вашия материално скучен хоризонт на ембрионално развитие.Аз поне не вървя назад в развитието си,защото съм се посветила на изкуството на езика,на неговата красота и звучност,а не на това да дразя и да досаждам на хората,заради собствения си егоизъм,че това,което уча,не са го насадили мама и тати...Е,предполагам,че не изглежда много доходоносно,но какво означават някакви пари на фона на това да работиш това,което ти доставя удоволствие.И все пак филологът не е просто професия,а призвание.Да си филолог значи да разбираш всичко,да знаеш неща от много области.Но какво да ти обеснявам,скъпа моя,ограничена и глупава,зъболекарке.Ти навярно не можеш дори да пишеш на български,да не говорим,че едва ли си чела,колкото аз.Но хайде да не се заяждам,че това го мога добре.Хората се различават по интереси и качества.Не може всички да са инженери,доктори и зъболекари.Трябва да има и различни.Е,аз съм от тях.Аз съм господар на себе си и ще стана човек с главно „ч”,осъществявайки нещо,непонятно и неосъществимо за теб,мила моя,понеже си твърде отдалечена от моя свят на магия и тайни.Бъди си затворен прагматик и ограничен средностатистически българин,невиждащ и неразбиращ другия.Ето защо сме назад в света,защото никога не сме приемали другият,различният,без значение дали той е болен,недъгав,беден или просто човек като нас, но с различни интереси.
Ще се видим отново и ще видим кой е успял и кой не.Желая ти всичко хубаво и най-важното-да успееш да превъзмогнеш прагматизма си.Макар че,ти едва ли разбираш езика ми,твърде ти е сложен,а (хахаха)....
(Следва Продължение....)

Шоколадови мечти?!

Наскоро ме попитаха:"Защо шоколадови мечти?За теб всичко ли е шоколад?".Разбира се,всичко това в кръга на шегата.Мда,аз много обичам шоколад,но не за това блогът ми се казва "шоколадови мечти"...

Няма по-съвършен вкус от шоколада,няма по-нежно докосване от това на шоколада по езика,топейки се.Той е невероятно прекрасен.Мечтите са онази част от нас,без която не можем.Те са индивидуални за всеки.Моите са шоколадови,защото аз обичам шоколад и за мен той е симбол на благополучие.За други обаче,предпочитащи лимони или портокали,мечтите биха били лимонени или портокалови,макар че кой би харесвал горчивия лимон?Както и да е,просто дадох примерче.

Мечтите са шоколадови,когато живота е шоколадов,а живота е шоколадов,когато е споделен с някого!Тогава всичко тече като по "шоколад"!