Има дни,в които просто ти се иска да се завреш в някоя дупка и да не се показваш.Има обаче и такива,в които колкото и криво да ти е,слънцето изгрява и на твоята улица. Стига да вярваш. Когато вярваш-всичко е възможно. Животът е по-пъстър,красив,невероятен и прелестен. Вярвай!

Красотата на живота

Красотата на живота се крие в малките неща,в споделените мигове,в откраднатите минути за себе си,в усмивката,в скрития поглед и най-вече в заплененото сърце,без то дори само да знае:)

Прекрасен ден

Животът е тъй красива,когато има с кого да бъде споделян.
Заслушах се в шума на вятъра,в нежното пропукване на слънчевите лъчи,целуващи едва-едва земята.Затворих очи и се размечтах...
Поляна,слънце,множество слънчогледи.Наоколо е пусто.Никого.Само аз съм там.И мечтая.За какво?За всичко-за красотата,за живота,за любовта...Тази палавница любовта,навсякъде се намесва.Сякаш е прастара и я откриваме във всичко-във въздуха,в природата,в слънцето,тревата,дори е капките дъжд,оросяващи зажаднялата за ласки зеленина.Да,любовта е старичка и е навсякъде.Стига да имаш сетива да я видиш или по-скоро да я усетиш.Защото винаги е по-добре да даваш,отколкото да получаваш,да обичаш,отколкото да бъдеш обичан.
Любовта се крие във всичко,в малките неща,жестове,усмивки.Тя е всичко.Стига да знаем как да я разпознаем.
Поляна,ветрец нежно поклащаш тревичките.Те сякаш пеят някаква нежна и красива мелодия,която ме унася още повече.Нима това не е съвършенството!Само по себе си да,стига да има с кого да бъде споделено.

Ден за прошка

Какво е прошката за всеки от нас? Опрощение, спасение за душата и възможност да продължиш напред.
Преди да искаме прошка и да даряваме такава,трябва да си простим сами на себе си.За всичко,което сме или не сме сторили.Да загърбим лошото  ,защото само Господ е способен да ни съди.И така,изпълнени с вяра и лекота в душата можем да продължим напред към вечния път на душата. Онзи път,който ни приближава до Бога,до създателя,до спасителя,до онзи,който обича и винаги прощава.Нека се поучим от примера му и бъдем по-добри и даващи опрощение.Защото животът е кратък и не си струва да го прекарваме страдайки.

Днес,вчера,утре...

Толкова сме заети,че дори нямаме време да се погледнем в огледалото,за да разберем,че образът отсреща е друг,видоизменен.Защо станахме такива?Чужденци в собствената си кожа,непознати в собствената си душа?Изродихме се докрай,мислейки че е положителна промяна.Отчуждението е в самите нас.То покълва като семенце и расте голямо като дърво,после разяжда и плъзва като зараза,унищожавайки всичко около себе си.
Бездушни сме.И вчера и днес и утре.Хората на новото време са бездушни празни кутии,ходещи трупове,живи мъртви или т.нар. зомбита....Няма ги вече,отвътре е празно,а съдържанието е някъде надалеч избягало,сякаш в чужбина...
Толкова сме заети,че дори нямаме време да се досетим,че забравяме семейство,род и родина.Забравяме себе си,забравяме да живеем...А надеждата... тя все още е безплатна...и се раздава безрезервно на всеки...

Просто живот

Животът?Какво е животът?За едни е просто събитие с неочакван край,за други е магия,за трети изпитание.Според мен е нещо комплексно.Той е онова,което ни се случва,въпреки всички препятствие,трудности и нещастия,въпреки превратностите на съдбата и грешните избори,които вземаме всеки ден.
И все пак всичко ли е в наши ръце? Или просто ни се иска да мислим така?
Когато нещо лошо ни връхлети с пълна сила спираме да вярваме в доброто и в смисъла на живота като конструкция от направени избори. Защо? Защото сме хора и често сме подвластни на негативизъм.В такъв момент трябва да изправим гордо глава и да си кажем:това е временно,моментът не е вечност.Това,че денят е лош,не означава,че животът е такъв.Нека сме по-щастливи,защото това зависи само от нас.