Огън и лед

Светът ще свърши,казват,в огън,

а други-в лед.

Ако говорим за желание,

избирам огън,без терзание.

Но ако пак му дойде ред

да мре,омраза съм поел

такава,

че и ледът за тази цел,

бих казал,става.

Робърт Фрост

Аз

Аз съм едно обикновено момиче с обикновени мечти и фантазии,от обикновено семейство,дошло от малък град в столицата,за да се учи и да успее да постигне нещо в живота.Уча Българска филология в Софийски университет „Св.Климент Охридски”.Безспорно това е най-добрият университет в нашата малка страна.Разбира се,това беше нещото,което желаех да уча,и само аз си знам колко усилия,нерви и напрежениe ми костваше,за да го постигна.Разбира се,историята не свършва дотук,както в приказките:И заживели щастливо сега и завинаги…тра-ла-ла…”.Няма такива манджи в моя живот.Всеки ден ми се налага да се доказвам на някого,да се боря с простотията и ограничеността на българския народ,който сам се обрича на своята ограниченост Бог знае защо.Защо,по дяволите,всички са толкова ограничени и гледащи единствено напред като коне с капаци?Кое ни направи такива?Някои биха казали,че обществото си е било такова векове наред.Аз обаче хич не съм съгласна,макар че моето мнение едва ли има особено значение.Както и да е.Омръзна ми да отговарям на еднакви тъпи въпроси от рода на:И каква ще станеш като завършиш?Учителка?То какво друго може.Това е толкове безперспективно.Така,драги мой интелектуалци.Мога да стана каквото намеря за добре,защото,за разлика от вас,ще съм грамотна.Ще съм прочела достатъчно книги,които да ме направят интелигентен човек,чиито амбиции и интереси да достигнат отвън вашия материално скучен хоризонт на ембрионално развитие.Аз поне не вървя назад в развитието си,защото съм се посветила на изкуството на езика,на неговата красота и звучност,а не на това да дразя и да досаждам на хората,заради собствения си егоизъм,че това,което уча,не са го насадили мама и тати...Е,предполагам,че не изглежда много доходоносно,но какво означават някакви пари на фона на това да работиш това,което ти доставя удоволствие.И все пак филологът не е просто професия,а призвание.Да си филолог значи да разбираш всичко,да знаеш неща от много области.Но какво да ти обеснявам,скъпа моя,ограничена и глупава,зъболекарке.Ти навярно не можеш дори да пишеш на български,да не говорим,че едва ли си чела,колкото аз.Но хайде да не се заяждам,че това го мога добре.Хората се различават по интереси и качества.Не може всички да са инженери,доктори и зъболекари.Трябва да има и различни.Е,аз съм от тях.Аз съм господар на себе си и ще стана човек с главно „ч”,осъществявайки нещо,непонятно и неосъществимо за теб,мила моя,понеже си твърде отдалечена от моя свят на магия и тайни.Бъди си затворен прагматик и ограничен средностатистически българин,невиждащ и неразбиращ другия.Ето защо сме назад в света,защото никога не сме приемали другият,различният,без значение дали той е болен,недъгав,беден или просто човек като нас, но с различни интереси.
Ще се видим отново и ще видим кой е успял и кой не.Желая ти всичко хубаво и най-важното-да успееш да превъзмогнеш прагматизма си.Макар че,ти едва ли разбираш езика ми,твърде ти е сложен,а (хахаха)....
(Следва Продължение....)

Шоколадови мечти?!

Наскоро ме попитаха:"Защо шоколадови мечти?За теб всичко ли е шоколад?".Разбира се,всичко това в кръга на шегата.Мда,аз много обичам шоколад,но не за това блогът ми се казва "шоколадови мечти"...

Няма по-съвършен вкус от шоколада,няма по-нежно докосване от това на шоколада по езика,топейки се.Той е невероятно прекрасен.Мечтите са онази част от нас,без която не можем.Те са индивидуални за всеки.Моите са шоколадови,защото аз обичам шоколад и за мен той е симбол на благополучие.За други обаче,предпочитащи лимони или портокали,мечтите биха били лимонени или портокалови,макар че кой би харесвал горчивия лимон?Както и да е,просто дадох примерче.

Мечтите са шоколадови,когато живота е шоколадов,а живота е шоколадов,когато е споделен с някого!Тогава всичко тече като по "шоколад"!

Коя съм аз?

Коя съм аз често се питам пред прашното и поизпочупено огледало в малкия коридор на моята скромна студентска стая.Дали съм от този или от онзи свят?Човек ли съм или нещо повече?А какво всъщност означава да си човек-да бъдеш себе си.А това пък какво означава?

Да си човек е толкова просто и същевременно сложно за обяснение.Бихте казали,че си губя времето с трудни философски въпроси,вместо да разпускам някъде навън с някого.Така е донякъде,но аз не мога да съм себе си без да си отговоря на въпроса какво всъщност е да си себе си,не мога да съм пълна,цяла и истинска,ако не намирам постоянно отговори.Да,това е моят кръст-отговорите,защото животът е въпрос без отговор.

Искам да съм човек с главно "ч",да съм част от света,от вселената,но как по-точно.Искам да съм личност,да постигна себе си,да напиша роман и да се полюбувам на краткокрайната слава от успеха си.Искам да съм творец и да изпитам оная невероятна еуфория,съпроводила личността,създала произведението.Искам да съм толкова много неща,но просто не зная как.Не сте ли се замисляли какво е да си творец,да виждаш света идеализирано,да бъдеш и Господ и Човек,да пишеш и в същото време да играеш в писанието си.Сигурно е изумително и невероятно.Няма по-могъща сила от тази на творческия талант.Няма по-прекрасно нещо от литературата.Няма по-велик човек от този,които "сам е себе си постигнал"(П.Славейков-"Сърце на сърцата").

Но какво съм аз всъщност?Нещо преходно,което може би няма да остави и следа във великия кръговрат,наречен живот.Но нима моята душа не е безсмъртна?

Коя съм аз?-гледам в огледалото и упорито се чудя дали съм отръжението или субектът пред него.А какво е отражението?Нима не е същото?Или е просто зрителна измама.

Животът ни предлага твърде много въпроси без отговор.Стремейки се да им отговорим едностранно и на момента,загубваме себе си.Да,има въпроси без отговор,които си остават такива до края.Но има и такива,които осъзнаваме по-късно.Коя съм аз?-не знам,но знам,че ще дойде денят,в който ще разбера...